По пътя: Параклис "Св. Йоан Летни", язовир Пчелина и Пенкьовски манастир

Този януари е сух и топъл и ние се възползвахме от възможността да продължим с разходките си. През първия януарски уикенд направихме две кратки разходки, които ще опиша в един пост.

В събота сутринта се отправихме към параклисът "Св. Йоан Летни", който е кацнал над язовир Пчелина, Радомирско.
Язовир Пчелина се навира на 60 километра от София. По пътя от Перник за Кюстендил, на няколко километра след Радомир се завива в дясно към с. Поцърненци. След селото пътят става черен, но по него спокойно може да се кара с автомобил и да стигнете почти до самия параклис. Ние предпочетохме да оставим колата и да продължим разходката пеша. Върви се бързо и леко, пътят е без големи наклони, спускане, а после изкачване има едва в последната отсечка преди църквата.

Язовир Пчелина

До 70-те години на XX век на мясото на язовира е имало село. Наричало се е Пчелинци. През 1978 г. е решено тук да се направи язовир, който да служи като утайник за замърсените води на р. Струма и хората са изселени, а селото е потопено под водите на язовира, на който е дало името си. Оцеляла единствено селската черква, която се издига на хълм над водите на язовира.

Ето така видяхме параклисът за първи път

Храмът е съвсем малък, а камък вграден в плочника пред него обявява, че е постоен през 1350 г. Камъкът е очевидно нов и аз съм леко скептична относно точната датировка на църквата.

За съжаление много от стенописите в църквата са унищожени от драсканиците на недобросъвестни посетители. Видно е, че някога параклисът е бил изографисан целия. В момента се вижда, че храмът се поддържа от добри хора, но той се нуждае от реставрация и консервиране на оцелелите стенописи.

На пейката пред църквичката се заприказвахме с много интересен човек. Той познаваше региона изключително добре и ни разказа и показа местоположението на няколко руини от църкви, манастири и укрепления в района. По негова препоръка планирахме и посещенито си за следващия ден - Пенкьовския манастир.
За утре - Пенкьовският манастир, а сега прегладнели се отправихме към популярна кръчмичка в региона - Калената пивница в с. Калище. Джипиесът ни се опита да ни прекара по коларски пътища през полето, но не му се доверихме и минахме по по-обиколните царски пътища. Пивницата наистина е направена от кал, а храната е вкусна, порциите са големи и цените са прилични.

Пенкьовски манастир "СВ. ПЕТКА"
    В неделя сутрин въоръжени с раница със сандвичи, защото сме наясно че Краище е район богат на тайни красоти, но беден на заведения, където да си възстановят силете прегладнелите туристи, потигляме към с. Пенкьовци. Селото се намира в Трънския край и след кратка справка с картата избрахме кръгов маршрут за да не скучаем. До там ще отидем през Брезник, Непразненци (тъкмо и децата да видят тяхната чудна елха 😉) Гигинци, Еловдол, Горна и Долна Врабча и покрай разклона за Дивля, а връщането ще го направим през Докьовци, Лява река, Мрамор, Вукан и Трън. В Докьовци точно до църквата се намира и най-старото дърво в Пернишка област - вековен цер на повече от 1000 години. Църквата и дървото се виждат от пътя и са на не повече от 500 метра, но моите домашни ме съботираха и така и не спряхме при него. Ако имате път натам, отбийте се да го видите. Ние научихме за него от приятният ни събеседник при яз. Пчелина.
     Пътчето към Пенкьовци е малко и слабо използвано, особено след Врабча си мислех, че всеки момент внезапно ще свърши в нищото. За щастие нищо подобно не се случи, а в края на селото (в посока Докьовци) от лявата страна на пътя е Пенкьовския манастир.
     Манастирът "Св. Петка" е малък, но в момента вървят усилени ремонтни и реставрационни работи, които са ръководени и подпомагани от игумена на Църногорския манастир.

      В интернет има много малка информация за Пенкьовския манастир, ето защо тук ще препиша текста от ламинираната табелка пред вратата на църквата:
      "Манастирът в Трънското село Пенкьовци има стара история, за която не се знае почти нищо. Исторически източници дават основание да се смята, че той е бил опустошен и изоставен в периода XIV-XV век.
       Настоящият храм "Св. Петка" е от по-късно време и се свързва с традиционно силния култ на местното население към светицата. Местните разказват, че години наред църквата е била затрупана с пръст за да бъде запазена от поругаване и постепено била забравена и споменът за нея бил заличен. Един ден местен пастир забелязал, че една от козите му ближе нещо метално. Това се оказал кръстът от купула на старата църква.
      Хората я изровили в средата на XIX век и пристроили кръгъл притвор, характерен само за тази част на страната. Стенописите в църквата са от 1867 г. и се приписват на македонския зограф Зинофия, но в храма има и по-стари фрагменти, които са покрити с дебела мазилка."

На 13 октомври 2019 г. е извършен тържествен водосвет в манастира „Св. Петка“ в с. Пенкьовци, Трънска духовна околия – осветено е монашеско крило с три килии за монаси, санитарен възел и магерница с трапезария.

От Пенкьовци към Трън се минава през един проход (вероятно си има и име, но аз не успях да го открия) навит като серпентина в планината и дори и в този топъл безснежен януари беше покрит със сняг и зеледен. В най-високата част има монумент от комунистическите времена, който показва разделителната линия между регионите на Земен и Трън.

Някога май е имало и чешма тук. Жалко, че се поддържа така лошо

Въпреки че сме минавали през гр. Трън многократно днес за пръв път забелязахме скалния параклис "Света Петка"... Ха! Съвпадение на имената с манастичрчето, от което идваме. ЯВно наистина е популярна и почитана светица в района.